Д-р Ваня Митова: По-важното е да следваме принципа Преди всичко бъди ефективен
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Ваня Митова приключва медицина през 2013 година в Медицински факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ с отличен триумф. През 2019 година придобива специалност " Хирургия ". От 2015 година досега е помощник по хирургия към Медицинския факултет в СУ и образова студенти от специалностите " Медицина " и „ Медицина на британски език “. През 2019 година приключва и втората си магистратура по „ Обществено здраве и здравен мениджмънт “.
Д-р Митова печели I-во място в състезанието на БЛС „ Млад доктор 2017 “ в категория „ Лекар-специализант “, а преди този момент в 3 поредни години, още веднъж след извоюван конкурс, е стипендиант на БЛС. От 2019 година е включена в Лигата „ Лекарите, на които имаме вяра “.
През 2022 година доктор Митова става един от учредителите на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ).
Д-р Ваня Митова е минала през редица квалификационни курсове по хирургия и онкопластична хирургия на гърда, коремна и лапароскопска хирургия, лекуване на хронични рани, ехомамография и ехография на коремни органи. Част от тези курсове са в чужбина – Франция, Унгария, Германия и Полша. Специализирала в допълнение образна диагностика и хирургично лекуване на рак на гърдата в УСБАЛ по Онкология с началник проф. Иван Гаврилов.
Професионалните и научни ползи на доктор Митова са в региона на диагностиката и хирургичното лекуване при злокачествени и доброкачествени болести на млечната жлеза, както и в региона на общата и коремна хирургия.
Има над 50 научни изявления, част от които във водещи интернационалните издания.
Член е на Българското хирургическо сдружение, Съвместната онкологична национална мрежа, Европейското сдружение на експертите по рака на гърдата (EUSOMA) и Европейската асоциация по ендоскопска хирургия (EAES).
Д-р Митова, Вашият първи допир с медицината е била работата Ви като санитар и асистент - сестра доброволец в клиниката. На какво Ви научи тя, кой е най-яркият спомен от тези години?
Да, първият ми допир с хирургията като компетентност беше във втори курс, когато започнах работа в Клиниката по хирургия на Университетска болница „ Лозенец “ - отначало като санитар, а по-късно и като помощник-медицинска сестра. Неведнъж съм казвала, че освен не ме е позор от този ми опит, само че даже се гордея, тъй като това е едно от извънредно потребните неща, които студентите по медицина могат да създадат по време на своето образование. Докосвайки се до характерната работа, изключително в региона, в която искаш да се развиваш, получаваш опция за един по-широк мироглед, както в йерархично отношение, по този начин и в детайлите и отговорността в работния развой на всички равнища.
А що се касае до спомените от този момент, те са толкоз доста - от първия ми стресиращ работен ден, през първото ми вълнуващо влизане в операционната зала, та чак до последния ми паметен ден като студент, когато на дипломирането ми пристигнаха толкоз скъпи за мен хора, които срещнах точно в болничното заведение и клиниката.
Там ли пристигна решението Ви да станете хирург?
Всъщност тъкмо противоположното - почнах да работя в Клиниката по хирургия, с цел да се докосна до по този начин мечтаната от мен компетентност. От самото начало концепцията ми да изучавам медицина беше обвързвана с това да бъда хирург. Именно заради тази причина през цялото ми следване всички старания, които съм полагала, са били ориентирани към това.
Какво харесвате най-вече в тази компетентност, кое Ви носи най-голямо задоволство?
Хирургията не е просто компетентност, тя е пристрастеност – или я носиш в себе си, или – не. За разлика от доста други специалности, при нея резултатите се виждат съвсем незабавно, т.е. удовлетворението от работния развой се появява в рамките от няколко часове до няколко седмици. Но все пак, на мен персонално най-голямо задоволство ми носи, когато пациенти, оперирани преди години, идват за следене, изключително когато приказваме за онкологично заболели. Тогава работата ти в действителност придобива смисъл, виждат се действителните резултати и избавените човешки животи, само че в същото време с това и отговорността е доста по-голяма.
Кои са учителите Ви в хирургията? Какво от това, което научихте от тях, желаете да предадете на Вашите възпитаници, студентите, на които сте помощник?
Говорейки за учители, съществено мога да заявя, че аз имах невероятното хирургично благополучие да попадна на учители като доцент Радосвет Горнев и проф. Иван Гаврилов. Първите си стъпки в хирургията, свободата в работа и емпатията към пациентите дължа на доцент Горнев. Проф. Гаврилов пък със своята съвестност и отдаденост към специалността съумя да ме възпламени към едно от най-социално значимите болести, а точно рака на гърдата. Показвайки ми значимостта на казуса, тънкостите в диагностиката и държанието при тези пациенти, докара до цялостната ми увереност да избера да се развъртвам в тази област.
Ако мога да предам нещо на студентите си от това, на което аз съм научена, то бих се спряла на възприятието за отговорност, съвестност и отдаденост към специалността, давайки им свободата да работят, избират и да се развиват.
В момента сте мотор на една огромна акция за профилактика на рака на млечната жлеза. Какви са усещанията Ви – демонстрират ли дамите интерес към здравето си, търсят ли помощ в точния момент, срещате ли се с доста запуснати случаи?
Тази година нашата болница също се включи в осведомителната и профилактична акция в Световния месец за битка с рака на гърдата. Ако приказваме за интерес - безусловно часове след оповестяване на акцията всички часове за профилактични прегледи бяха запълнени. Със страдание обаче установяваме, че голяма част от дамите са се записали, тъй като прегледите са безвъзмездни, а не тъй като постоянно посещават профилактични прегледи. Повече от 85% от миналите за финален път са се преглеждали преди повече от година, а най-тъжното е, че има и такива, които в никакъв случай не са посещавали доктор за обзор на гърдите си. В тази връзка няма по какъв начин при липса на каквото и да е профилактика и настояща скринингова стратегия, да не се натъкваме на напреднали, или както Вие ги определихте, запуснати случаи. Това от своя страна води до по-лоши резултати като по-висока смъртност, по-ниска петгодишна преживяемост и влошено качество на живот при тези пациенти.
Ако имахте административна власт, какво бихте трансформирали по този начин, че опазването на здравето ни да стане по-добро и по-достъпно?
Административната власт носи след себе си и доста отговорности. Липсата обаче на една добре проведена и сигурна система, в която върхът на пирамидата са пациентите и медицинския личен състав, е пагубно за бранша на опазването на здравето. Като допълним и неналичието на профилактика, скрининг и нововъведения, картината става все по-красноречива. Ето за какво стремежът ни би трябвало да бъде към система, в която водещо е здравето, а не административните и финансови модели.
И вместо край, дано Ви попитам - кой е правилото, най-голямата истина, от която се стараете да не отстъпвате в никакъв случай и при никакви условия?
Принципът, който ме води в ежедневната ми процедура, е, че компромис със здравето на пациента в диагностичния и лековит развой не би трябвало в никакъв случай да се позволява. И макар че един от главните правила, който е заложен и в Хипократовата клетва: „ Primum non nocere “ („ Преди всичко не вреди “), е значим, по-важното за мен е да следваме правилото „ Преди всичко бъди ефикасен “.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Ваня Митова приключва медицина през 2013 година в Медицински факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ с отличен триумф. През 2019 година придобива специалност " Хирургия ". От 2015 година досега е помощник по хирургия към Медицинския факултет в СУ и образова студенти от специалностите " Медицина " и „ Медицина на британски език “. През 2019 година приключва и втората си магистратура по „ Обществено здраве и здравен мениджмънт “.
Д-р Митова печели I-во място в състезанието на БЛС „ Млад доктор 2017 “ в категория „ Лекар-специализант “, а преди този момент в 3 поредни години, още веднъж след извоюван конкурс, е стипендиант на БЛС. От 2019 година е включена в Лигата „ Лекарите, на които имаме вяра “.
През 2022 година доктор Митова става един от учредителите на Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ).
Д-р Ваня Митова е минала през редица квалификационни курсове по хирургия и онкопластична хирургия на гърда, коремна и лапароскопска хирургия, лекуване на хронични рани, ехомамография и ехография на коремни органи. Част от тези курсове са в чужбина – Франция, Унгария, Германия и Полша. Специализирала в допълнение образна диагностика и хирургично лекуване на рак на гърдата в УСБАЛ по Онкология с началник проф. Иван Гаврилов.
Професионалните и научни ползи на доктор Митова са в региона на диагностиката и хирургичното лекуване при злокачествени и доброкачествени болести на млечната жлеза, както и в региона на общата и коремна хирургия.
Има над 50 научни изявления, част от които във водещи интернационалните издания.
Член е на Българското хирургическо сдружение, Съвместната онкологична национална мрежа, Европейското сдружение на експертите по рака на гърдата (EUSOMA) и Европейската асоциация по ендоскопска хирургия (EAES).
Д-р Митова, Вашият първи допир с медицината е била работата Ви като санитар и асистент - сестра доброволец в клиниката. На какво Ви научи тя, кой е най-яркият спомен от тези години?
Да, първият ми допир с хирургията като компетентност беше във втори курс, когато започнах работа в Клиниката по хирургия на Университетска болница „ Лозенец “ - отначало като санитар, а по-късно и като помощник-медицинска сестра. Неведнъж съм казвала, че освен не ме е позор от този ми опит, само че даже се гордея, тъй като това е едно от извънредно потребните неща, които студентите по медицина могат да създадат по време на своето образование. Докосвайки се до характерната работа, изключително в региона, в която искаш да се развиваш, получаваш опция за един по-широк мироглед, както в йерархично отношение, по този начин и в детайлите и отговорността в работния развой на всички равнища.
А що се касае до спомените от този момент, те са толкоз доста - от първия ми стресиращ работен ден, през първото ми вълнуващо влизане в операционната зала, та чак до последния ми паметен ден като студент, когато на дипломирането ми пристигнаха толкоз скъпи за мен хора, които срещнах точно в болничното заведение и клиниката.
Там ли пристигна решението Ви да станете хирург?
Всъщност тъкмо противоположното - почнах да работя в Клиниката по хирургия, с цел да се докосна до по този начин мечтаната от мен компетентност. От самото начало концепцията ми да изучавам медицина беше обвързвана с това да бъда хирург. Именно заради тази причина през цялото ми следване всички старания, които съм полагала, са били ориентирани към това.
Какво харесвате най-вече в тази компетентност, кое Ви носи най-голямо задоволство?
Хирургията не е просто компетентност, тя е пристрастеност – или я носиш в себе си, или – не. За разлика от доста други специалности, при нея резултатите се виждат съвсем незабавно, т.е. удовлетворението от работния развой се появява в рамките от няколко часове до няколко седмици. Но все пак, на мен персонално най-голямо задоволство ми носи, когато пациенти, оперирани преди години, идват за следене, изключително когато приказваме за онкологично заболели. Тогава работата ти в действителност придобива смисъл, виждат се действителните резултати и избавените човешки животи, само че в същото време с това и отговорността е доста по-голяма.
Кои са учителите Ви в хирургията? Какво от това, което научихте от тях, желаете да предадете на Вашите възпитаници, студентите, на които сте помощник?
Говорейки за учители, съществено мога да заявя, че аз имах невероятното хирургично благополучие да попадна на учители като доцент Радосвет Горнев и проф. Иван Гаврилов. Първите си стъпки в хирургията, свободата в работа и емпатията към пациентите дължа на доцент Горнев. Проф. Гаврилов пък със своята съвестност и отдаденост към специалността съумя да ме възпламени към едно от най-социално значимите болести, а точно рака на гърдата. Показвайки ми значимостта на казуса, тънкостите в диагностиката и държанието при тези пациенти, докара до цялостната ми увереност да избера да се развъртвам в тази област.
Ако мога да предам нещо на студентите си от това, на което аз съм научена, то бих се спряла на възприятието за отговорност, съвестност и отдаденост към специалността, давайки им свободата да работят, избират и да се развиват.
В момента сте мотор на една огромна акция за профилактика на рака на млечната жлеза. Какви са усещанията Ви – демонстрират ли дамите интерес към здравето си, търсят ли помощ в точния момент, срещате ли се с доста запуснати случаи?
Тази година нашата болница също се включи в осведомителната и профилактична акция в Световния месец за битка с рака на гърдата. Ако приказваме за интерес - безусловно часове след оповестяване на акцията всички часове за профилактични прегледи бяха запълнени. Със страдание обаче установяваме, че голяма част от дамите са се записали, тъй като прегледите са безвъзмездни, а не тъй като постоянно посещават профилактични прегледи. Повече от 85% от миналите за финален път са се преглеждали преди повече от година, а най-тъжното е, че има и такива, които в никакъв случай не са посещавали доктор за обзор на гърдите си. В тази връзка няма по какъв начин при липса на каквото и да е профилактика и настояща скринингова стратегия, да не се натъкваме на напреднали, или както Вие ги определихте, запуснати случаи. Това от своя страна води до по-лоши резултати като по-висока смъртност, по-ниска петгодишна преживяемост и влошено качество на живот при тези пациенти.
Ако имахте административна власт, какво бихте трансформирали по този начин, че опазването на здравето ни да стане по-добро и по-достъпно?
Административната власт носи след себе си и доста отговорности. Липсата обаче на една добре проведена и сигурна система, в която върхът на пирамидата са пациентите и медицинския личен състав, е пагубно за бранша на опазването на здравето. Като допълним и неналичието на профилактика, скрининг и нововъведения, картината става все по-красноречива. Ето за какво стремежът ни би трябвало да бъде към система, в която водещо е здравето, а не административните и финансови модели.
И вместо край, дано Ви попитам - кой е правилото, най-голямата истина, от която се стараете да не отстъпвате в никакъв случай и при никакви условия?
Принципът, който ме води в ежедневната ми процедура, е, че компромис със здравето на пациента в диагностичния и лековит развой не би трябвало в никакъв случай да се позволява. И макар че един от главните правила, който е заложен и в Хипократовата клетва: „ Primum non nocere “ („ Преди всичко не вреди “), е значим, по-важното за мен е да следваме правилото „ Преди всичко бъди ефикасен “.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ